18 feb 2023, 20:19  

Мълчаливо по изгрев 

  Poesía » Formas graves
233 3 1

МЪЛЧАЛИВО ПО ИЗГРЕВ

 

Красиво се мълчи на зазоряване –

щом тръпне тишината – овъглена.

Небето бавно кожата си сменя,

преди със сол да си посипе раните.

 

Наивни, още смели, неподучени –

през рехавите облачни решетки,

без планове, кроежи или сметки

избликват щедрите светлинни ручеи.

 

И Божият светлик прегръща всеки –

и млад, и стар – и без да прави избор.

В това е силата на всеки изгрев –

 

обратно се завръща – като фризби,

изчистен от неверия и схизми,

да ни раздипли верните пътеки.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря предварително на всички, които ще наминат тук, дори само от любопитство. Бъдете вдъхновени и откровени.
Propuestas
: ??:??