В мълчалива нощ пътувах

по сребърна магистрала

опитвах се да погледна

през прозорец мъглив

по топлия южен вятър

ти изпращах любовта си

две неуморни сърца

самотни в нощта се търсят

Времето е сантиметри които

отминават безвъзвратно

а ти си все така в мислите ми

с усмивка изтри всичко в теб

ала моите сълзи не отмиват

твоето лице върху стара снимка

както морето отми нашите следи

върху песъчинки от спомени незабравими