Мълчaливо пътуване
В мълчалива нощ пътувах
по сребърна магистрала
опитвах се да погледна
през прозорец мъглив
по топлия южен вятър
ти изпращах любовта си
две неуморни сърца
самотни в нощта се търсят
Времето е сантиметри които
отминават безвъзвратно
а ти си все така в мислите ми
с усмивка изтри всичко в теб
ала моите сълзи не отмиват
твоето лице върху стара снимка
както морето отми нашите следи
върху песъчинки от спомени незабравими
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Трифонов Всички права запазени