Мълчaливо пътуване

Poetry » Love

735 0 0

В мълчалива нощ пътувах

по сребърна магистрала

опитвах се да погледна

през прозорец мъглив

по топлия южен вятър

ти изпращах любовта си

две неуморни сърца

самотни в нощта се търсят

Времето е сантиметри които

отминават безвъзвратно

а ти си все така в мислите ми

с усмивка изтри всичко в теб

ала моите сълзи не отмиват

твоето лице върху стара снимка

както морето отми нашите следи

върху песъчинки от спомени незабравими

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0