11.05.2016 г., 11:52

Мълчание

746 1 1

             Мълчание

 

С мълчание болката приемаме,

с мълчание сълзите си изстриваме.

Мълчаливи любовта отнемаме,

мълчаливи в ъгъла притихваме.

 

Мълчаливо гледаме враговете в очите,

мълчаливо слушаме жестоките обвинения.

С мълчание отминаваме добрите,

с мълчание приемаме любимите обяснения.

 

Мълчаливо строиме заводите,

мълчаливо ракети прицелваме.

Равнодушно, с мълчание отминаваме ешафодите.

Зловещо, с мълчание земята обезнаселваме.

 

Мълчаливо космосът се заканва.

Мълчаливо дяволът ни подмамва.

Мълчейки умират вечер цветятя.

Мълчейки, изгаря и чезне земата...

 

Е, хора, докога ще мълчим?

 

                                                     07.09.1986

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Iliana Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силно мълчание и стих!!!
    Аз също се чудя до кога ще мълчим за това...,
    а не мълчим когато трябва...например в идилията на красотата и след признанието или докато се сбъдва любовта...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...