11 may 2016, 11:52

Мълчание 

  Poesía » Civil
506 1 1

             Мълчание

 

С мълчание болката приемаме,

с мълчание сълзите си изстриваме.

Мълчаливи любовта отнемаме,

мълчаливи в ъгъла притихваме.

 

Мълчаливо гледаме враговете в очите,

мълчаливо слушаме жестоките обвинения.

С мълчание отминаваме добрите,

с мълчание приемаме любимите обяснения.

 

Мълчаливо строиме заводите,

мълчаливо ракети прицелваме.

Равнодушно, с мълчание отминаваме ешафодите.

Зловещо, с мълчание земята обезнаселваме.

 

Мълчаливо космосът се заканва.

Мълчаливо дяволът ни подмамва.

Мълчейки умират вечер цветятя.

Мълчейки, изгаря и чезне земата...

 

Е, хора, докога ще мълчим?

 

                                                     07.09.1986

© Iliana Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много силно мълчание и стих!!!
    Аз също се чудя до кога ще мълчим за това...,
    а не мълчим когато трябва...например в идилията на красотата и след признанието или докато се сбъдва любовта...
Propuestas
: ??:??