11 may 2016, 11:52

Мълчание

  Poesía » Civil
748 1 1

             Мълчание

 

С мълчание болката приемаме,

с мълчание сълзите си изстриваме.

Мълчаливи любовта отнемаме,

мълчаливи в ъгъла притихваме.

 

Мълчаливо гледаме враговете в очите,

мълчаливо слушаме жестоките обвинения.

С мълчание отминаваме добрите,

с мълчание приемаме любимите обяснения.

 

Мълчаливо строиме заводите,

мълчаливо ракети прицелваме.

Равнодушно, с мълчание отминаваме ешафодите.

Зловещо, с мълчание земята обезнаселваме.

 

Мълчаливо космосът се заканва.

Мълчаливо дяволът ни подмамва.

Мълчейки умират вечер цветятя.

Мълчейки, изгаря и чезне земата...

 

Е, хора, докога ще мълчим?

 

                                                     07.09.1986

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Iliana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силно мълчание и стих!!!
    Аз също се чудя до кога ще мълчим за това...,
    а не мълчим когато трябва...например в идилията на красотата и след признанието или докато се сбъдва любовта...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...