Мълчание
С мълчание болката приемаме,
с мълчание сълзите си изстриваме.
Мълчаливи любовта отнемаме,
мълчаливи в ъгъла притихваме.
Мълчаливо гледаме враговете в очите,
мълчаливо слушаме жестоките обвинения.
С мълчание отминаваме добрите,
с мълчание приемаме любимите обяснения.
Мълчаливо строиме заводите,
мълчаливо ракети прицелваме.
Равнодушно, с мълчание отминаваме ешафодите.
Зловещо, с мълчание земята обезнаселваме.
Мълчаливо космосът се заканва.
Мълчаливо дяволът ни подмамва.
Мълчейки умират вечер цветятя.
Мълчейки, изгаря и чезне земата...
Е, хора, докога ще мълчим?
07.09.1986
© Iliana Todos los derechos reservados
Аз също се чудя до кога ще мълчим за това...,
а не мълчим когато трябва...например в идилията на красотата и след признанието или докато се сбъдва любовта...