May 11, 2016, 11:52 AM

Мълчание 

  Poetry » Civilian
507 1 1

             Мълчание

 

С мълчание болката приемаме,

с мълчание сълзите си изстриваме.

Мълчаливи любовта отнемаме,

мълчаливи в ъгъла притихваме.

 

Мълчаливо гледаме враговете в очите,

мълчаливо слушаме жестоките обвинения.

С мълчание отминаваме добрите,

с мълчание приемаме любимите обяснения.

 

Мълчаливо строиме заводите,

мълчаливо ракети прицелваме.

Равнодушно, с мълчание отминаваме ешафодите.

Зловещо, с мълчание земята обезнаселваме.

 

Мълчаливо космосът се заканва.

Мълчаливо дяволът ни подмамва.

Мълчейки умират вечер цветятя.

Мълчейки, изгаря и чезне земата...

 

Е, хора, докога ще мълчим?

 

                                                     07.09.1986

© Iliana All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много силно мълчание и стих!!!
    Аз също се чудя до кога ще мълчим за това...,
    а не мълчим когато трябва...например в идилията на красотата и след признанието или докато се сбъдва любовта...
Random works
: ??:??