May 11, 2016, 11:52 AM

Мълчание

  Poetry » Civic
747 1 1

             Мълчание

 

С мълчание болката приемаме,

с мълчание сълзите си изстриваме.

Мълчаливи любовта отнемаме,

мълчаливи в ъгъла притихваме.

 

Мълчаливо гледаме враговете в очите,

мълчаливо слушаме жестоките обвинения.

С мълчание отминаваме добрите,

с мълчание приемаме любимите обяснения.

 

Мълчаливо строиме заводите,

мълчаливо ракети прицелваме.

Равнодушно, с мълчание отминаваме ешафодите.

Зловещо, с мълчание земята обезнаселваме.

 

Мълчаливо космосът се заканва.

Мълчаливо дяволът ни подмамва.

Мълчейки умират вечер цветятя.

Мълчейки, изгаря и чезне земата...

 

Е, хора, докога ще мълчим?

 

                                                     07.09.1986

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Iliana All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много силно мълчание и стих!!!
    Аз също се чудя до кога ще мълчим за това...,
    а не мълчим когато трябва...например в идилията на красотата и след признанието или докато се сбъдва любовта...

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...