Плаха тъга, обгръща душата ми,
страх ме сковава, не мога да мисля
идиот след идиота, на сцената се възправя
и се опитва живота ни.да оправя
Че е простак и нискоинтелегентен няма значение,
че е алчен за власт и пари няма съмнение,
че вчера на хоризонта от нищото цъфна,
буди някакво подозрение, губя кураж,
губя търпение, вече нищо няма значение.
Намирам разбиране, сред други самотници,
заедно ближем житейските рани,
а идиотите се множат като ракови клетки
и смело се устремяват към управление.
Пас в ляво, пас в дясно, на всичко кадърно,
плаващи шамандури, ни давят в море,
от ненормални и щури закони.
А тя мисълта бяга далече в тихо мълчание,
осъзнала че пречи и се превръща
в смърт, без лечение.
© Дарина Станчева Всички права запазени