24.04.2018 г., 12:45

Мълчание

960 0 0

Плаха тъга, обгръща душата ми,

страх ме сковава, не мога да мисля

идиот след идиота, на сцената се възправя 

и се опитва живота ни.да оправя

Че е простак и нискоинтелегентен няма значение,

че е алчен за власт и пари няма съмнение,

че вчера на хоризонта от нищото цъфна,

буди някакво подозрение, губя кураж,

губя търпение, вече нищо няма значение.

Намирам разбиране, сред други самотници,

заедно ближем житейските рани,

а идиотите се множат като ракови клетки

и смело се устремяват към управление.

Пас в ляво, пас в дясно, на всичко кадърно,

плаващи шамандури, ни давят в море,

от ненормални и щури закони.

А тя мисълта бяга далече в тихо мълчание,

осъзнала че пречи и се превръща 

в смърт, без лечение.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...