Плаха тъга, обгръща душата ми,

страх ме сковава, не мога да мисля

идиот след идиота, на сцената се възправя 

и се опитва живота ни.да оправя

Че е простак и нискоинтелегентен няма значение,

че е алчен за власт и пари няма съмнение,

че вчера на хоризонта от нищото цъфна,

буди някакво подозрение, губя кураж,

губя търпение, вече нищо няма значение.

Намирам разбиране, сред други самотници,

заедно ближем житейските рани,

а идиотите се множат като ракови клетки

и смело се устремяват към управление.

Пас в ляво, пас в дясно, на всичко кадърно,

плаващи шамандури, ни давят в море,

от ненормални и щури закони.

А тя мисълта бяга далече в тихо мълчание,

осъзнала че пречи и се превръща 

в смърт, без лечение.