29.04.2020 г., 10:06 ч.

Мълчание 

  Поезия
461 0 0

Най-силно мълча, когато боли.

Когато дълбоко не съм си простила.
Когато преглъщам непроляти сълзи
и покоя си още не съм преоткрила.

 

Най-силно се чувам, когато съм тиха.
Когато мечтите шептят да ги помня.
Аз пък ги чувам как се разбиха
и тишината ми става огромна.

 

Най-чужда съм, когато съм своя.
Когато се виждам в други очи.
Когато разбирам, че светът там не е моя
и отново страшно много ми се мълчи.

 

© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??