29.04.2020 г., 10:06

Мълчание

695 0 0

Най-силно мълча, когато боли.

Когато дълбоко не съм си простила.
Когато преглъщам непроляти сълзи
и покоя си още не съм преоткрила.

 

Най-силно се чувам, когато съм тиха.
Когато мечтите шептят да ги помня.
Аз пък ги чувам как се разбиха
и тишината ми става огромна.

 

Най-чужда съм, когато съм своя.
Когато се виждам в други очи.
Когато разбирам, че светът там не е моя
и отново страшно много ми се мълчи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...