Най-силно мълча, когато боли.
Когато дълбоко не съм си простила.
Когато преглъщам непроляти сълзи
и покоя си още не съм преоткрила.
Най-силно се чувам, когато съм тиха.
Когато мечтите шептят да ги помня.
Аз пък ги чувам как се разбиха
и тишината ми става огромна.
Най-чужда съм, когато съм своя.
Когато се виждам в други очи.
Когато разбирам, че светът там не е моя
и отново страшно много ми се мълчи.