23.12.2022 г., 6:32 ч.

Мълчание 》 

  Поезия
247 0 2

Мълча сега.
Изрекох я душата.
Ти за нея отдавна оглуша,
ала избра да виниш съдбата.
Нямо е сърцето ми.
Гласът му удави се в сълзи.
Разплака го завинаги клишето ти,
че от обич винаги боли.
Затова мълча.
Пустинно е в гърдите ми.
Нямам нужда да виня,
само преосмислям дните си.
Не тъжа. Просто дишам тишина.
Уморих се от шумно страдание
и разбрам едва сега,
че сбогом се казва с мълчание.

 

© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??