Мълчание 》
578
0
2
Мълча сега.
Изрекох я душата.
Ти за нея отдавна оглуша,
ала избра да виниш съдбата.
Нямо е сърцето ми.
Гласът му удави се в сълзи.
Разплака го завинаги клишето ти,
че от обич винаги боли.
Затова мълча.
Пустинно е в гърдите ми.
Нямам нужда да виня,
само преосмислям дните си.
Не тъжа. Просто дишам тишина.
Уморих се от шумно страдание
и разбрам едва сега,
че сбогом се казва с мълчание.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галина Кръстева Все права защищены
