ЕдинГравън (Èдин Гравън)

На нея

Във сънищата ми прокрадват се
със тихи стъпки страшни зверове,
разтварям дланите си, търся те,
а после чувам твоето сърце.
И всичко черно в миг разнася се, ...

ЕдинГравън

Поезия

2024-06-26T09:55:49+03:00 445

Мълчание

Спъвам се в нашето минало,
вдигна ли поглед напред,
спомени черни и тежки
витаят вечно навред.
Из тъмни студени улици ...

ЕдинГравън

Поезия

2024-03-23T07:08:29+02:00 575 2

Проклетници

Стъпки оставям по мокрото в пясъка,
морето ги трие след мен.
Стигнах отново изгубен до бездната,
а тя безпощадна е с мен.
В комбина със времето, шепнат озъбено, ...

ЕдинГравън

Поезия

2023-12-30T19:33:35+02:00 669 2

Последно пътуване

Започна от един камък, в който са сложили железен прът, служещ за зимна маркировка - тогава просто стърчащ в изсъхналите летни треви – на едно случайно и непретенциозно място за всеки преминаващ. За мен това място стана любимо и ще го помня до края на живота си, въпреки че друг човек едва ли някога ...

ЕдинГравън

Проза » Разкази

2023-08-30T22:54:07+03:00 749 2 2

Неотминало минало

Сядам до теб уморено,
докосвам червена коса,
каната е скрила умело
един признак на старостта.
Някъде бръчици малки ...

ЕдинГравън

Поезия

2023-02-23T19:19:42+02:00 696 1 2

Годишнина

Остава малко да те видя до дървото.
Морето пак ще бъде твоят фон.
Снегът ще се показва сред тревите.
В сърцето си изрових този тон.
Изтананикан с четка на студенти, ...

ЕдинГравън

Поезия

2023-02-02T22:11:13+02:00 658

Роза на дървото

От тук си тръгна, както и яви се,
като видение, като мираж,
в незнайна лунна нощ... стопи се
и стана капка от пороен дъжд.
Но помниш ли, че гледахме луната, ...

ЕдинГравън

Поезия

2021-12-31T09:46:40+02:00 811 1

Бъдни вечер

На Бъдни вечер семействата се събират. Уж трябва вечерята да е скромна, но все претрупваме масата. При броенето ястията винаги излизат четни и затова добавяме още едно, което да запази нечетната бройка. Задължително се случва веднъж, а в някои от годините церемонията се повтаря и потретва. Времена н ...

ЕдинГравън

Проза

2021-12-24T20:39:15+02:00 860 1 3

Тогава

Спомняш ли си стария икарус,
на връщане от плажа на Сарафово
и дланите ми галещи изгарящо...
простено ни е, бяхме толкоз млади.
Помниш ли притихналите улици, ...

ЕдинГравън

Поезия

2021-06-13T12:07:51+03:00 688 2 2

Подмини ме

Като мартенски сняг закъснял
крехка е твойта последна усмивка,
а очите ти търсят зад мен,
нечия чужда и сладка милувка.
Не, недей ме поглежда отново, ...

ЕдинГравън

Поезия

2021-04-17T18:30:00+03:00 710 1 1

Среща (с теб)

Във спомен те превръщам на смрачаване,
пак топли капки падат върху теб.
Дъхът ти сладък, дъх от рози е
и болката е тиха, тук съм с теб.
За кратко ме погали вятърът, ...

ЕдинГравън

Поезия

2020-12-18T13:13:09+02:00 986 2 2

Сън

Със тежко вино спомен ще отмия,
за топли устни, шепнещи в нощта
и ще се моля да не го открия
в съня си после, чак до сутринта.
Сега е есен, виното е младо. ...

ЕдинГравън

Поезия

2020-12-08T01:16:05+02:00 1.1K 3

Истинска история IV

Горан отвори очи. Светлини мигаха пред поглед му. Бяха цифри и букви в различни цветове. Най-после устройството в главата му се беше активирало. Надигна се и видя, че всъщност е електронен апарат поставен до главата му. Погледна в посока на пирамидата и разбра, че е бил в безсъзнание съвсем кратко, ...

ЕдинГравън

Проза » Фантастика и фентъзи

2020-08-26T16:16:16+03:00 1.1K 1

Спомен

Чудя се кога е станало толкова късно. Пепелникът до мен е пълен и вдигайки поглед, виждам, че из цялата стая се стелят облаци, като от мъгла. Жена ми ще ме убие! Отварям прозореца и прохладният, нощен въздух се изсипва при мен, и бързо прогонва цигарения дим. Поемам дълбоко дъх. Чувам как листата на ...

ЕдинГравън

Проза » Разкази

2020-07-29T10:34:42+03:00 1.1K 1 3

Пътуване

Пътувам по асфалтова пътека
и вятърът е мой единствен спътник,
а щъркели прелитат на отлитане,
оставяйки гнездата си опразнени.
И виждам фаровете светещи, ...

ЕдинГравън

Поезия

2020-07-26T19:43:05+03:00 1.1K 1 2

Втори шанс

Живели в малка квартира с детето си. Времената били такива. Кризи и недоимък. Или може би на тях нищо повече не им трябвало. Обичали се истински и се подкрепяли. Той все ѝ повтарял, че любовта му е по-силна от живота, а тя се усмихвала и му отговаряла, че е всичко за нея. Били млади и влюбени. Живот ...

ЕдинГравън

Проза » Разкази

2020-07-26T00:12:17+03:00 1.2K 2 4

Себастиан

Седя под тръстиковия навес на брега на морето. Сянката е тежка, морският бриз се разлива по тялото ми. Музиката на бара е непозната, но приятна, леко меланхолична. Слънцето отдавна е тръгнало надолу и чадърите, и шезлонгите пред мен са почти празни. Морето е успокоило бесовете, които цял ден го кара ...

ЕдинГравън

Проза » Разкази

2020-07-20T16:47:37+03:00 1.5K 1 4

Истинска история III

Горан отвори очи. От прозореца пред него се виждаше паркът превърнал се в пустиня. Отново стълбове от прах скриваха земята, а небето беше чисто и в него нямаше никакви летящи създания. Не знаеше колко време е спал. Можеше да са часове или пък дни, но слънцето беше високо в небето и всичко се виждаше ...

ЕдинГравън

Проза » Фантастика и фентъзи

2020-06-25T20:04:02+03:00 1.2K 1

Истинска история II

Горан отвори очи. До някъде помещението приличаше на сивия коридор, в който бяха влезли, само че беше много мръсно. Мазилката по стените беше изпокъртена, а по пода имаше боклуци. Светлината идваше от единствен, счупен прозорец в края на коридора. Ди лежеше до него и се оглеждаше трескаво. Горан се ...

ЕдинГравън

Проза » Фантастика и фентъзи

2020-06-25T14:20:13+03:00 1.2K 1

Истинска история

Бях там и усетих истината с душата си!
Горан отвори очи. Изживяното от него беше невероятно.
- Човече! - обърна се той към приятеля си – не знам как да го опиша. Може ли да го направим отново?
- Ха, ха – изсмя се Алекс. Двете му различни на цвят очи весело засияха – ще ти трябва почивка. Не прекаляв ...

ЕдинГравън

Проза » Фантастика и фентъзи

2020-06-24T17:09:27+03:00 1.4K

Донесено от вятъра на спомена

Събудих се във стая с тишина
и в нея нямаше прозорци,
обгръщаше ме само самота,
разстелена във мътно-бели облаци.
И толкоз празно е във тази тиха стая, ...

ЕдинГравън

Поезия

2020-06-16T23:04:43+03:00 924 1 1

Неизбежно

Подобен съм на вчерашното себе си,
различни други минаха край теб.
Но виждаха ли вътре във сърцето ти,
или повтарям, минаха край теб?
Косите ми са леко побелели, ...

ЕдинГравън

Поезия

2020-05-26T17:06:53+03:00 999 3 1

Неизживяно

Капка със поглед последвах,
безкраен бе нейния път,
отронена не от облак,
а от нежна лицева плът.
Пусната бавно и грешно, ...

ЕдинГравън

Поезия

2020-05-12T23:18:26+03:00 758

Неподписано

Откъсвал ли си листчета от цвете,
отчаяно оставяйки едно?
Поисквал ли си някога да пратиш,
тъжно, неадресирано писмо?
Живял ли си във тишина затворен? ...

ЕдинГравън

Поезия

2020-05-01T12:56:16+03:00 1.6K 1

Сбогуване

Безсилен съм да вдишам празнотата,
останала във стаята до мен.
Назряла, бавно капе самотата,
попаднала на времето във плен.
Не мога да усетя аромата, ...

ЕдинГравън

Поезия

2020-04-25T08:32:31+03:00 1.3K 2 3

Невъзвратимо

С три пръста от сърцето си ще откъсна,
ще го дам на бездомно псе.
Ще се кръстя в мъгла сива и гъста,
на брега на черно море.
Студени, прекръстени капки ще капят ...

ЕдинГравън

Поезия

2020-03-26T07:19:39+02:00 899

Само за момичета!

Честит празник на всички момичета,
вместо цвете ви давам стих.
И недейте сега да отричате,
майки, баби с погледът мил, тих.
Да сте такива зная обичате ...

ЕдинГравън

Поезия

2020-03-08T21:50:43+02:00 948 2

Прошка

Смешно е да се правя на поет.
Това което искам да изкажа
е невъзможно да бъде вмъкнато в куплет.
Толкова дълго те обичах,
че забравих какво е да си свободна, ...

ЕдинГравън

Поезия

2020-03-02T02:00:45+02:00 858

Забрава

Напиши на прозрачна хартия
името ми, след туй изгори я.
Нарисувай ме край морския бряг,
върху разтапящ се пролетен сняг.
Гравирай мечтата, че сме едно, ...

ЕдинГравън

Поезия

2020-02-22T13:25:34+02:00 1.1K 2

Разговор

Със болка и във тихо отчаяние
се чудя как да разговарям с теб.
Как да спечеля твоето внимание,
за да обсъдим пътя ни напред.
Поспри за малко и ме виж с душата си, ...

ЕдинГравън

Поезия

2020-02-15T18:42:26+02:00 1.6K 2

Покаяние

Ще сглобя машина на времето,
за да се върна назад до мига,
във който прегръщам те пламенно,
за последно преди глупостта
да забравя някак, че имам те, ...

ЕдинГравън

Поезия

2020-02-13T12:36:45+02:00 1K 1

Неистинска история

Лъчезар затвори очи. Ядът в него се надигаше и той опита да се успокои. Тъкмо беше излязъл от сградата, в която се състоя поредното му интервю за работа. Поредният провал. Вдиша и издиша дълбоко няколко пъти, както го бяха учили. После тръгна из тълпата на оживената централна улица и бръкна в джоба ...

ЕдинГравън

Проза » Фантастика и фентъзи

2020-02-12T07:55:41+02:00 1.3K 1 14

Раздяла

Потеглям пак и губя неотменно
и теб любов, и двете ми деца,
студено е и мрачно, а отделно
снегът е победил навън дъжда.
Звездите малки виждам тъй червени, ...

ЕдинГравън

Поезия

2020-02-11T07:14:28+02:00 1.3K 3 1