13.05.2008 г., 4:10

Мълчание

793 0 2

Болка
и сълза издайница,
и още една..
и мъгла.
Дезориентация.
Влюбване и любов,
къде е разликата?
Тънката, невидимата,
но осезаемата.
Животът все пак е суров
и не те оставя да пораснеш,
за да си готов.
Как да видиш, че грешиш,
как да се вразумиш,
когато чувството завладява
и замъглява.
Кой казва? Кой съди?
Кой ще те пробуди?
Кой е прав и кой не е?
Решението къде е?

Само мълчание...
и тишина.

Винаги съм знаела.
че колкото и да болят,
думите не могат да наранят
така, както наранява
жестокото мълчание
... пред раздяла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих...много истини казваш...!
    мълчанието...понякога злато...понякога болка...
    с обич, Анелия.
  • думите не могат да наранят
    така, както наранява
    жестокото мълчание
    ... пред раздяла.
    Taka e

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...