Мислите ми - те крещят,
шепот тих и нежен.
Думите ми - те горят,
поглед плах, небрежен.
Не сърце, не камък - въглен ще оставя,
при допир ще е пепел, отчаяние.
Запомних ли? Какво ли има да забравя?
нали избрали с тебе сме мълчание.
А мислите ми - те крещят.
Шепот тих и нежен.
© Може би Всички права запазени