14.08.2014 г., 18:03

Мълчанието

923 1 12

Сега е вече късно да мълча
и късно ми е даже да говоря.
Обичам те. Известно е това,
дори на непознатите ни хора.

Прегръщам те. Треперя в унисон
със твоите трептения във мрака,
излизам на измития балкон
и зная, че те чакам и ме чакаш.

Дано това до края продължи -
убийството на минало и грешки,
и дълго в тишината да мълчим,
заключени от любовта човешка...


И. Цанов



Недей мълча! Във думи се изливай.
Разтръскай облака. Стани на дъжд.
Измий прахта. На грешки не робувай.

Света си направи по-малко чужд.


Пусни отново слънцето да светне
(то носи само Божи благослов), 
зарежда ни със обич тъй човешка,
в сърцата ни гравира думи сто.


Недей мълча! Мълчанието често
е крачката надолу в пропастта.
Подай ръка. Дланта ми е гореща.
Бездумна не оставяй любовта.


Т. Мезева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...