tanq_mezeva (Таня Мезева)
1529 21153
14.08.2014 г., 18:03 ч.

Мълчанието 

  Поезия » Любовна
718 1 12

Сега е вече късно да мълча
и късно ми е даже да говоря.
Обичам те. Известно е това,
дори на непознатите ни хора.

Прегръщам те. Треперя в унисон
със твоите трептения във мрака,
излизам на измития балкон
и зная, че те чакам и ме чакаш.

Дано това до края продължи -
убийството на минало и грешки,
и дълго в тишината да мълчим,
заключени от любовта човешка...


И. Цанов



Недей мълча! Във думи се изливай.
Разтръскай облака. Стани на дъжд.
Измий прахта. На грешки не робувай.
Света си направи по-малко чужд.


Пусни отново слънцето да светне
(то носи само Божи благослов), 
зарежда ни със обич тъй човешка,
в сърцата ни гравира думи сто.


Недей мълча! Мълчанието често
е крачката надолу в пропастта.
Подай ръка. Дланта ми е гореща.
Бездумна не оставяй любовта.


Т. Мезева

© Таня Мезева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??