tanq_mezeva (Таня Мезева)
1530 21158
Aug 14, 2014, 6:03 PM

Мълчанието 

  Poetry » Love
719 1 12

Сега е вече късно да мълча
и късно ми е даже да говоря.
Обичам те. Известно е това,
дори на непознатите ни хора.

Прегръщам те. Треперя в унисон
със твоите трептения във мрака,
излизам на измития балкон
и зная, че те чакам и ме чакаш.

Дано това до края продължи -
убийството на минало и грешки,
и дълго в тишината да мълчим,
заключени от любовта човешка...


И. Цанов



Недей мълча! Във думи се изливай.
Разтръскай облака. Стани на дъжд.
Измий прахта. На грешки не робувай.
Света си направи по-малко чужд.


Пусни отново слънцето да светне
(то носи само Божи благослов), 
зарежда ни със обич тъй човешка,
в сърцата ни гравира думи сто.


Недей мълча! Мълчанието често
е крачката надолу в пропастта.
Подай ръка. Дланта ми е гореща.
Бездумна не оставяй любовта.


Т. Мезева

© Таня Мезева All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??