Мълчанието на страха
Дъждът по прозорците се стича
и капките умират бавно...
Защо тъгата в мен гори
и времето блуждае странно?
Раздухва вятърът мечтите,
отнася ги в небесния покой...
Бучи тъй глухо във ушите.
Осмислям пак живота свой...
Светкавица нощта пронизва
и злобно, ядно ехо се топи.
Това не пречи, дъждът се стича бавно...
Зад прозорците страхът мълчи.
и капките умират бавно...
Защо тъгата в мен гори
и времето блуждае странно?
Раздухва вятърът мечтите,
отнася ги в небесния покой...
Бучи тъй глухо във ушите.
Осмислям пак живота свой...
Светкавица нощта пронизва
и злобно, ядно ехо се топи.
Това не пречи, дъждът се стича бавно...
Зад прозорците страхът мълчи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмаз Всички права запазени
