Aug 23, 2008, 6:38 PM

Мълчанието на страха 

  Poetry » Odys and poems
843 0 7
Дъждът по прозорците се стича
и капките умират бавно...
Защо тъгата в мен гори
и времето блуждае странно?

Раздухва вятърът мечтите,
отнася ги в небесния покой...
Бучи тъй глухо във ушите.
Осмислям пак живота свой...

Светкавица нощта пронизва
и злобно, ядно ехо се топи.
Това не пречи, дъждът се стича бавно...
Зад прозорците страхът мълчи.

© Елмаз All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??