Мълчиш
Мълчиш.
А аз осъдена от теб съм -
да не питам.
От мълчанието ти ще търся отговори
на всички незададени въпроси.
Танцуват мислите и болката,
щом повярвам в някаква си истина,
отново раждат се въпросите.
Отлитна птичката,
гнездото се разпадна -
дали на пролет тя пак ще го направи -
на същото дърво,
окапаха листата, всичките
и не остана никаква утеха,
а само раждат се въпросите,
чиито отговори знам,
но в страха да не узнам -
питам само себе си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
