6 jun 2006, 18:13  

Мълчиш

  Poesía
1.9K 1 13

  Мълчиш.
 А аз осъдена от теб съм -
 да не питам.
 От мълчанието ти ще търся отговори
 на всички незададени въпроси.
 Танцуват мислите и болката,
 щом повярвам в някаква си истина,
 отново раждат се въпросите.
 Отлитна птичката,
 гнездото се разпадна -
 дали на пролет тя пак ще го направи -
 на същото дърво,
 окапаха листата, всичките
 и не остана никаква утеха,
 а само раждат се въпросите,
 чиито отговори знам,
 но в страха да не узнам -
 питам  само  себе си...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...