6 jun 2006, 18:13  

Мълчиш 

  Poesía
1409 1 13

  Мълчиш.
 А аз осъдена от теб съм -
 да не питам.
 От мълчанието ти ще търся отговори
 на всички незададени въпроси.
 Танцуват мислите и болката,
 щом повярвам в някаква си истина,
 отново раждат се въпросите.
 Отлитна птичката,
 гнездото се разпадна -
 дали на пролет тя пак ще го направи -
 на същото дърво,
 окапаха листата, всичките
 и не остана никаква утеха,
 а само раждат се въпросите,
 чиито отговори знам,
 но в страха да не узнам -
 питам  само  себе си...

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??