Мълния
Безскрупулно брули ни
вятър преломен...
В душите ни вече,
дори няма спомен!
Обрулена дюля
в полето стърчи...
И с клони посърнали
за милост копнее.
Защото във мрака
не виждаш ти път.
Мълчание сиво
в душата ни впива се!
Гори те отвътре,
душата изяжда ти.
Защо ли?
Не питаш се даже.
Безмилостно страда народа.
Останал е само
по своята кожа.
Отвън и отвътре
го няма човека...
Останал е само силуета.
Като дюля обрулена
в полето стърчи!
И моли за мълния,
пътя им да освети!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
