aap (Ангел)
872 3598
Jun 14, 2014, 11:34 AM

Мълния 

  Poetry » Phylosophy
300 0 2

Безскрупулно брули ни 

вятър преломен...

В душите ни вече,

дори няма спомен!

Обрулена дюля

в полето стърчи...

И с клони посърнали

за милост копнее.

Защото във мрака

не виждаш ти път.

Мълчание сиво

в душата ни впива се!

Гори те отвътре,

душата изяжда ти.

Защо ли?

Не питаш се даже.

Безмилостно страда народа.

Останал е само

по своята кожа.

Отвън и отвътре

го няма човека...

Останал е само силуета.

Като дюля обрулена

в полето стърчи!

И моли за мълния,

пътя им да освети!!!

 

 

© Ангел All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Сани.Исках да пресъздам Дюлята като плодно дърво което с неговите жълти плодове осветява пътя на човешката съдба.Много поздрави усмивки!!!
  • Всеки сам си осветява Пътя...

    Поздрав, Ангел!
Random works
: ??:??