Мълния

aap (Ангел)
863 3590

14 июн. 2014 г., 11:34

Поэзия » Философская

292 0 2

Безскрупулно брули ни

вятър преломен...

В душите ни вече,

дори няма спомен!

Обрулена дюля

в полето стърчи...

И с клони посърнали

за милост копнее.

Защото във мрака

не виждаш ти път.

Мълчание сиво

в душата ни впива се!

Гори те отвътре,

душата изяжда ти.

Защо ли?

Не питаш се даже.

Безмилостно страда народа.

Останал е само

по своята кожа.

Отвън и отвътре

го няма човека...

Останал е само силуета.

Като дюля обрулена

в полето стърчи!

И моли за мълния,

пътя им да освети!!!

aap (Ангел)

2014-06-15T14:25:48+03:00

Благодаря Сани.Исках да пресъздам Дюлята като плодно дърво което с неговите жълти плодове осветява пътя на човешката съдба.Много поздрави усмивки!!!
Sanvali (Санвали)

2014-06-15T10:27:02+03:00

Всеки сам си осветява Пътя...

Поздрав, Ангел!