Единствен вик
разцепи тъмнината
Разчупи я,
на милион и сто
парченца малки..
Звънът му
сряза тишината...
И сякаш я наряза
на милион и сто,
забавени,
червени кадри...
И дъх
гърдите ми изтръгнаха
по-леден и по-тежък
от снега навън...
И всичко сякаш в
"slow motion"
сгромоляса се!
Със трясък, но без звук...
Звукът бе рикоширал
във сърцето...
А болката бе срязала
с парченце остро
на любовта
основната артерия...
Една последна,
заледена капчица
на пода...
безнадеждно се търкулна..
Последната...
От нашата,
умрялата любов...
02/09/2021
Valentina N.V.(Valentina Mitova)
© Valentina Mitova Всички права запазени