30.09.2004 г., 0:06

Мъст

1.4K 0 0
Слънцето небосвода напуска-
ангелът в мене тъгува,
облаци черни се спускат-
дяволът в мене пирува.
И душата раздвоена се лута
ту обича те с ангелска страст,
ту облак изпраща и срутва
теб в моята дяволска паст.
Вилнея в мойта стихия
заклевам те-мой ще си ти,
правя дяволска черна магия
и срутвам твойте измамни мечти.
Обичах те с любов прекрасна
сърце на ангел аз ти подарих,
но съществува днеска мъст опасна
за ангела,когото ти уби.
Ще стана облак и ще завали,
дъжд от ярост черна ще излея
ще разбереш душа на ангел как боли,
а аз над твоята невярна ще се смея.
И облаците тихо ще отминат
и слънце ангелско ще грей,
и мислите за тебе ще загинат
душата ми свободна ще живей.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...