Мъст

Слънцето небосвода напуска-
ангелът в мене тъгува,
облаци черни се спускат-
дяволът в мене пирува.
И душата раздвоена се лута
ту обича те с ангелска страст,
ту облак изпраща и срутва
теб в моята дяволска паст.
Вилнея в мойта стихия
заклевам те-мой ще си ти,
правя дяволска черна магия
и срутвам твойте измамни мечти.
Обичах те с любов прекрасна
сърце на ангел аз ти подарих,
но съществува днеска мъст опасна
за ангела,когото ти уби.
Ще стана облак и ще завали,
дъжд от ярост черна ще излея
ще разбереш душа на ангел как боли,
а аз над твоята невярна ще се смея.
И облаците тихо ще отминат
и слънце ангелско ще грей,
и мислите за тебе ще загинат
душата ми свободна ще живей.