30 сент. 2004 г., 00:06

Мъст

1.4K 0 0
Слънцето небосвода напуска-
ангелът в мене тъгува,
облаци черни се спускат-
дяволът в мене пирува.
И душата раздвоена се лута
ту обича те с ангелска страст,
ту облак изпраща и срутва
теб в моята дяволска паст.
Вилнея в мойта стихия
заклевам те-мой ще си ти,
правя дяволска черна магия
и срутвам твойте измамни мечти.
Обичах те с любов прекрасна
сърце на ангел аз ти подарих,
но съществува днеска мъст опасна
за ангела,когото ти уби.
Ще стана облак и ще завали,
дъжд от ярост черна ще излея
ще разбереш душа на ангел как боли,
а аз над твоята невярна ще се смея.
И облаците тихо ще отминат
и слънце ангелско ще грей,
и мислите за тебе ще загинат
душата ми свободна ще живей.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...