31.10.2008 г., 23:16

Мъст

600 0 4

Помощ от никого не искам,
злото в себе си спирам да потискам.
Добротата моя никой не забеляза,
вече почвам върху всеки да сипя омраза.

 

Приятели скъпи, гответе се за отмъщение,
от мен ще получите само презрение.
Пред мен във вярност се кълняхте,
а зад гърба ми подли планове крояхте.

 

Сега е време за мъст,
и с ръка на сърце пожелавам "лека ви пръст".
Над гроба ваш аз ще се смея,
да видя вашето падение... ох, как копнея.

 

Вашето страдание да видя желая,
в ада да се пържите аз мечтая.
Злобата ми на вас е посветена
и въпреки това, съвестта ми остава неопетнена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дамян Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...