На 31-ви през нощта
И идва... Новата година,
и чувам звън от чаши с вино,
и лъжа се, че всичко е
красиво.
Но теб те няма.
Как да питам?
За кой ли път - безсмислено
защо?
Къде си? И с коя шампанското разливаш?
Коя целуваш на 31-ви през нощта?
С коя танцуваш танц незнаен
и пееш нашата мелодия,
и казваш й, че тя е най-прекрасната, за теб, жена.
Къде си?
Не - не каза, че си тръгваш?
Едва ли щях да стрелям - да те спра.
Две празни чаши ме очакват
и Новата година.
Сама - на 31-ви през нощта.
Къде си?
И Страхливо ли ти стана?
Излъга ме - да чакам.
Докога?
Въпроси -
банално отчайващи,
и сълзи - в чаши за вино.
Цигарите - отдавна втръснали.
кафето със захар -
колко ли горчи
Да, спомних си...
Часовникът тиктака лудо.
Дванайсет е - наздраве! -
- със себе си -
Но от Наздравето боли.
Дванайсет е -
а ти целуваш друга.
Дванайсет е, а аз - сама.
Дванайсет е, дали си струва
да давя болката с вино.
........................................
Но идва Новата година,
а с нея, казват, нов късмет.
И аз ще търся друго име
и ще дарявам безлюбов,
но не на теб,
но не на теб.
................................................
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Божилова Всички права запазени
