И идва... Новата година,
и чувам звън от чаши с вино,
и лъжа се, че  всичко е

красиво. 

Но теб те няма.

Как  да  питам? 
За кой ли път - безсмислено

  защо?
Къде си? И с коя  шампанското разливаш?

Коя целуваш на 31-ви през нощта?
С коя танцуваш танц незнаен 
и пееш  нашата мелодия,
и казваш й, че тя е най-прекрасната, за теб, жена.
Къде си? 
Не - не каза, че си тръгваш?
Едва ли щях да стрелям -  да те  спра.

Две празни чаши ме очакват

и Новата година.

Сама - на 31-ви през нощта.

Къде си?

 И Страхливо ли ти стана?

Излъга ме - да чакам.

Докога?

Въпроси -

 банално  отчайващи,

и сълзи - в чаши за вино.

Цигарите - отдавна  втръснали.
кафето  със захар -

колко  ли горчи

Да, спомних си...

Часовникът тиктака лудо.

Дванайсет е - наздраве! -

- със себе си -

Но от Наздравето боли.

Дванайсет е -

а ти целуваш друга.

Дванайсет е, а аз - сама.

Дванайсет е, дали си струва

да давя болката с вино.

........................................

Но идва Новата година,

а с нея, казват, нов късмет.

И аз ще търся друго име
и ще дарявам   безлюбов,
но  не на теб,

но не на теб.

................................................