На...
Ти беше мой, но те изгубих,
не зная точно как, но пътищата ни се разделиха.
Под дъжда очите ти видях
и пламъка в тях запомних.
Ръцете ти усещам още,
милувките им галещи и нежни.
Очите си затварям и те чувствам
и знам, че ти създаден си за мене.
Сега съм по-сама от тишината,
надвиснала над спящия ни град.
Леглото ми е празно и студено,
лежа сама, така съм уморена.
Навън е тъжна и дъждовна есен,
с усещане за златен листопад и тиха песен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежана Францева Всички права запазени
