На А.
1K
0
1
Да те загубя ли?...
Че как да те загубя , след като те нямам?!...
Не мога да те съдя без вина!
Пулсът ми внезапно пак се ускорява,
мъничко спасение си във нощта.
Устните ти, сладки като загоряла захар,
в моите допираш, без да те е срам.
И в плен изпадам безнадежно,
любовта ми се увеличава с още грам.
И те нямам, а ръце оплиташ в моите мило.
Мислите ми пак към теб летят.
Ти си моя малка лудост,
моят АНГЕЛ,
моят сладък грях!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Петкова Всички права запазени
