На А.
1K
0
1
Да те загубя ли?...
Че как да те загубя , след като те нямам?!...
Не мога да те съдя без вина!
Пулсът ми внезапно пак се ускорява,
мъничко спасение си във нощта.
Устните ти, сладки като загоряла захар,
в моите допираш, без да те е срам.
И в плен изпадам безнадежно,
любовта ми се увеличава с още грам.
И те нямам, а ръце оплиташ в моите мило.
Мислите ми пак към теб летят.
Ти си моя малка лудост,
моят АНГЕЛ,
моят сладък грях!...
© Ангелина Петкова All rights reserved.
