24.05.2008 г., 0:47

на А.

957 0 5

Изгарят спомени... Свещици...

Изгаря всичко... Любовта...

Търсещите се десници,

танцът нежен на тела в нощта...

Изгарят... Стават в миг на прах...

Душата моя болката раздира...

За теб виновна съм, но не разбрах

защо намрази ме... И си отивам...

Изгаря болката... Във самота

прегръщат ме безкрайно дълги нощи...

О, Господи! Как искам, ровейки във пепелта,

частици от Човека да намеря още...

Но няма го... Отишъл си, уви...

Догарят спомени, свещици...

В душата - празнина, боли...

Но мога още да обичам...

... Вали...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райна Недялкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...