24.05.2008 г., 0:47

на А.

963 0 5

Изгарят спомени... Свещици...

Изгаря всичко... Любовта...

Търсещите се десници,

танцът нежен на тела в нощта...

Изгарят... Стават в миг на прах...

Душата моя болката раздира...

За теб виновна съм, но не разбрах

защо намрази ме... И си отивам...

Изгаря болката... Във самота

прегръщат ме безкрайно дълги нощи...

О, Господи! Как искам, ровейки във пепелта,

частици от Човека да намеря още...

Но няма го... Отишъл си, уви...

Догарят спомени, свещици...

В душата - празнина, боли...

Но мога още да обичам...

... Вали...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райна Недялкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...