Изгарят спомени... Свещици...
Изгаря всичко... Любовта...
Търсещите се десници,
танцът нежен на тела в нощта...
Изгарят... Стават в миг на прах...
Душата моя болката раздира...
За теб виновна съм, но не разбрах
защо намрази ме... И си отивам...
Изгаря болката... Във самота
прегръщат ме безкрайно дълги нощи...
О, Господи! Как искам, ровейки във пепелта,
частици от Човека да намеря още...
Но няма го... Отишъл си, уви...
Догарят спомени, свещици...
В душата - празнина, боли...
Но мога още да обичам...
... Вали...
© Райна Недялкова All rights reserved.