На А.
Обичам да бягам волно със вятъра,
да рисувам миражи, да събирам цветя,
после отлитам бързо нанякъде -
в неизвестна посока, просто така...
Обичам да гледам вечер и залеза,
изпъстрен навярно със нови съдби.
Събира ги сутрин, а нощем разказва ми
и аз се подготвям за нови борби...
Зазори ли се, впервам поглед в морето,
а то ме обгръща със радост и блян,
после дъждът ме разплаква, когато
покаже ми само колко си сам...
и отлитам отново към новия пристан,
приютявам за кратко всички тези мечти,
а ти ме поглеждаш със укор в очите
...
да знаеше само, че и мен ме боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
