Обичам да бягам волно със вятъра,

да рисувам миражи, да събирам цветя,

после отлитам бързо нанякъде -

в неизвестна посока, просто така...

Обичам да гледам вечер и залеза,

изпъстрен навярно със нови съдби.

Събира ги сутрин, а нощем разказва ми

и аз се подготвям за нови борби...

Зазори ли се, впервам поглед в морето,

а то ме обгръща със радост и блян,

после дъждът ме разплаква, когато

покаже ми само колко си сам...

и отлитам отново към новия пристан,

приютявам за кратко всички тези мечти,

а ти ме поглеждаш със укор в очите

...

да знаеше само, че и мен ме боли...