Jan 5, 2011, 4:17 PM

На А.

  Poetry » Other
1.2K 1 2

Обичам да бягам волно със вятъра,

да рисувам миражи, да събирам цветя,

после отлитам бързо нанякъде -

в неизвестна посока, просто така...


Обичам да гледам вечер и залеза,

изпъстрен навярно със нови съдби.

Събира ги сутрин, а нощем разказва ми

и аз се подготвям за нови борби...


Зазори ли се, впервам поглед в морето,

а то ме обгръща със радост и блян,

после дъждът ме разплаква, когато

покаже ми само колко си сам...


и отлитам отново към новия пристан,

приютявам за кратко всички тези мечти,

а ти ме поглеждаш със укор в очите

...

да знаеше само, че и мен ме боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...