1.07.2009 г., 21:37

На А.

1.1K 0 1

Изгаряш плътта ми,
отново във съня ми.
Сещам се отново за оная…
жълтата пижамка
и горещи мисли нахлуват
пак във мене, като сянка .

Чувам май гласа ти.
Пак ти ли ми шептиш?
Виждам в полумрака
как ме галиш…
„обичам те” мълвиш.

Силуетът ти изчезва.
Къде отиваш? Спри!
Светлината утрото процежда,
видях, че е зори!

Но не тръгна си от мисълта ми,
там от месеци стоиш,
тъй умело оплела си ума ми -
мила, ела при мене пак да спиш!

Да го обичаш пак
сърцето ми се моли,
само тебе иска,
миличка, защо ли?

Да те целувам и прегръщам
искам чак до заранта,
на твоите милувки да отвръщам-
повече от туй не ща!!!

Дойде и друга нощ
и виждам те отново във съня ми,
и повтарям ли, повтарям
името на любовта ми.

 

Благодаря, Теди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венци Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ооо, прекрасно е!Много бих искала и за мен да напишат такова прекрасно откровение!Щастливо е това момиче, на което е посветен стиха .Браво ,Венци ти истински обичаш!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...