1.07.2009 г., 21:37 ч.

На А. 

  Поезия
860 0 1

Изгаряш плътта ми,
отново във съня ми.
Сещам се отново за оная…
жълтата пижамка
и горещи мисли нахлуват
пак във мене, като сянка .

Чувам май гласа ти.
Пак ти ли ми шептиш?
Виждам в полумрака
как ме галиш…
„обичам те” мълвиш.

Силуетът ти изчезва.
Къде отиваш? Спри!
Светлината утрото процежда,
видях, че е зори!

Но не тръгна си от мисълта ми,
там от месеци стоиш,
тъй умело оплела си ума ми -
мила, ела при мене пак да спиш!

Да го обичаш пак
сърцето ми се моли,
само тебе иска,
миличка, защо ли?

Да те целувам и прегръщам
искам чак до заранта,
на твоите милувки да отвръщам-
повече от туй не ща!!!

Дойде и друга нощ
и виждам те отново във съня ми,
и повтарям ли, повтарям
името на любовта ми.

 

Благодаря, Теди!

© Венци Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ооо, прекрасно е!Много бих искала и за мен да напишат такова прекрасно откровение!Щастливо е това момиче, на което е посветен стиха .Браво ,Венци ти истински обичаш!
Предложения
: ??:??