1 jul 2009, 21:37

На А.

  Poesía
1.1K 0 1

Изгаряш плътта ми,
отново във съня ми.
Сещам се отново за оная…
жълтата пижамка
и горещи мисли нахлуват
пак във мене, като сянка .

Чувам май гласа ти.
Пак ти ли ми шептиш?
Виждам в полумрака
как ме галиш…
„обичам те” мълвиш.

Силуетът ти изчезва.
Къде отиваш? Спри!
Светлината утрото процежда,
видях, че е зори!

Но не тръгна си от мисълта ми,
там от месеци стоиш,
тъй умело оплела си ума ми -
мила, ела при мене пак да спиш!

Да го обичаш пак
сърцето ми се моли,
само тебе иска,
миличка, защо ли?

Да те целувам и прегръщам
искам чак до заранта,
на твоите милувки да отвръщам-
повече от туй не ща!!!

Дойде и друга нощ
и виждам те отново във съня ми,
и повтарям ли, повтарям
името на любовта ми.

 

Благодаря, Теди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венци Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ооо, прекрасно е!Много бих искала и за мен да напишат такова прекрасно откровение!Щастливо е това момиче, на което е посветен стиха .Браво ,Венци ти истински обичаш!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...