Изгаряш плътта ми,
отново във съня ми.
Сещам се отново за оная…
жълтата пижамка
и горещи мисли нахлуват
пак във мене, като сянка .

Чувам май гласа ти.
Пак ти ли ми шептиш?
Виждам в полумрака
как ме галиш…
„обичам те” мълвиш.

Силуетът ти изчезва.
Къде отиваш? Спри!
Светлината утрото процежда,
видях, че е зори!

Но не тръгна си от мисълта ми,
там от месеци стоиш,
тъй умело оплела си ума ми -
мила, ела при мене пак да спиш!

Да го обичаш пак
сърцето ми се моли,
само тебе иска,
миличка, защо ли?

Да те целувам и прегръщам
искам чак до заранта,
на твоите милувки да отвръщам-
повече от туй не ща!!!

Дойде и друга нощ
и виждам те отново във съня ми,
и повтарям ли, повтарям
името на любовта ми.

Благодаря, Теди!