1 июл. 2009 г., 21:37

На А.

1.1K 0 1

Изгаряш плътта ми,
отново във съня ми.
Сещам се отново за оная…
жълтата пижамка
и горещи мисли нахлуват
пак във мене, като сянка .

Чувам май гласа ти.
Пак ти ли ми шептиш?
Виждам в полумрака
как ме галиш…
„обичам те” мълвиш.

Силуетът ти изчезва.
Къде отиваш? Спри!
Светлината утрото процежда,
видях, че е зори!

Но не тръгна си от мисълта ми,
там от месеци стоиш,
тъй умело оплела си ума ми -
мила, ела при мене пак да спиш!

Да го обичаш пак
сърцето ми се моли,
само тебе иска,
миличка, защо ли?

Да те целувам и прегръщам
искам чак до заранта,
на твоите милувки да отвръщам-
повече от туй не ща!!!

Дойде и друга нощ
и виждам те отново във съня ми,
и повтарям ли, повтарям
името на любовта ми.

 

Благодаря, Теди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венци Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ооо, прекрасно е!Много бих искала и за мен да напишат такова прекрасно откровение!Щастливо е това момиче, на което е посветен стиха .Браво ,Венци ти истински обичаш!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...