На Алиса
85 НА АЛИСА +
жена ми
Живеем с тебе петдесет години…
От пусти навици ли се търпим?!
Напразно ли животът ни премина?
Или за любовта си се държим?!
От тичане в живота остаряхме -
държахме да сме с вдигнати глави…
Амбициите си до днес не спряхме…
Михаля често гонехме, уви!
Ний винаги ценяхме свободата.
Вмешателства от други не търпим!...
Ти също като мен не си устата,
но хванем ли се някъде – държим!
Държахме ние да се разбереме,
но много често мряхме да спорим!
При всеки повод, има – няма време…
На ”свойте кукли" цял живот държим!
О, имахме и много дни щастливи.
Гостуваше ни често радостта!…
Макар че бяхме много горделиви,
опазихме в сърцата обичта.
И двамата сме зодия “Аслани”.
Не следваме, а щем да поведем!
Великодушни сме. Не сме тирани!
Но във калта не искаме да спрем!
За наш'те спорове не съжалявам!
Но времето ни се оказа миг…
Стремяхме се все дири да оставим...
Не бяхме в ролята на „ мъченик”…
Щастливо си отгледахме децата.
Оженихме ги... Внуците растат!
Историята ни фамилна е богата,
и моля Бога тъй да продължим...
От “оно” време аз съм те обичал.
А знам, че ме обичаше и ти.
Аз на семейството си съм се вричал,
а на семейството държиш и ти…
Така че бяхме и че сме щастливи.
Доволен съм от нашия живот.
О, гледаха ни очи завистливи,
но злото им у нас не даде плод…
И в тия близо петдесет години,
аз бях със теб… и днеска съм щастлив!
О, във любов животът ни премина…
Напук на всичко, бракът ни е жив!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
