14.02.2012 г., 20:41

На Андреа

1K 0 8

На Андреа

                           В децата на децата си живеем...

 

Не пораствай, миличка, недей!

Остани си малката принцеса.

В моя свят със сбъркани идеи

свършва безметежното ти детство.

 

В твоя интересен детски свят

всичко е примамливо и лесно.

Приказките имат аромат.

Всяко приключение е песен.

 

Разговаряш с птици и цветя

и с красиви принцове танцуваш.

Вечер до главицата ти спят

славеи, щурци  и пеперуди.

 

Обич от очите ти струи.       

Цялата си искрено-невинна.

Вътре в теб магия се таи -

чудото на детската наивност.

 

Вярвай, мила, в тези чудеса,

времето които ти поднася.

Спреш ли да им вярваш, на часа

губи се вълшебството –

порастваш.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...