На Анна

6.02.2015 г., 7:40 ч.

Поезия » Друга

446 0 2

На Анна
A тя е момиче,
тя даже не диша,
когато е с листа в ръката.
Тя само си пише,
За него и нея.
Как славно те биха живели.
Живот тъй близък и тъй невероятен
Досущ като нейния ум необятен.
Тя пише и плаче от радост ,от смях.
Тъжи за безкрайния юг
и плаче за белите мечки на север. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На Анна

Искате да прочетете повече?

Предложения