На баба
На Баба
В памет на Величка Петкова (1937-1998)
Като врата за Божия благословия
бе ти в нашето сърце,
помня те, събрала ръце за молитва,
шепнейки и плачейки нежно - като дете.
Труден, кратък живот живя,
но на Бог се уповаваше.
Плод голям в Божия нивя
създаде ти, но не знаеше...
Знам, че ти сега си Там,
където сълзи няма, и мъка,
там, където всеки отива сам,
преминал през пътека тънка.
Ще те видя аз отново
и всичко ще ти кажа -
как четях Божието слово
и стараех се на всички да покажа.
Ще бъдем ний със тебе заедно
и целият ни род във Рая,
ще бъдем в Христовото тяло едно,
тази мисъл в мене пазя.
На 01.09.2008г. се навършват десет години от смъртта на мой много близък човек. Чрез нея си отворих очите (както и цялото ми семейство, въпреки че стана години след загубата), затова реших, че ú дължа поне едно стихотворение. Знам, че сега тя е на хубаво място и ще я видя, когато отида при нея (надявам се не скоро, защото имам много работа на земята :)). Благодаря на Бог, че ни привлече към Себе Си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тина Всички права запазени
