Aug 10, 2008, 12:28 AM

На баба 

  Poetry » White poetry
2048 0 5

На Баба

В памет на Величка Петкова (1937-1998)

 

 

 

 

Като врата за Божия благословия

бе ти в нашето сърце,

помня те, събрала ръце за молитва,

шепнейки и плачейки нежно - като дете.

 

 

 

 

Труден, кратък живот живя,

но на Бог се уповаваше.

Плод голям в Божия нивя

създаде ти, но не знаеше...

 

 

 

 

Знам, че ти сега си Там,

където сълзи няма, и мъка,

там, където всеки отива сам,

преминал през пътека тънка.

 

 

 

 

Ще те видя аз отново

и всичко ще ти кажа -

как четях Божието слово

и стараех се на всички да покажа.

 

 

 

 

Ще бъдем ний със тебе заедно

и целият ни род във Рая,

ще бъдем в Христовото тяло едно,

тази мисъл в мене пазя.


 


 

На 01.09.2008г. се навършват десет години от смъртта на мой много близък човек. Чрез нея си отворих очите (както и цялото ми семейство, въпреки че стана години след загубата), затова реших, че ú дължа поне едно стихотворение. Знам, че сега тя е на хубаво място и ще я видя, когато отида при нея (надявам се не скоро, защото имам много работа на земята :)). Благодаря на Бог, че ни привлече към Себе Си!

 

 

© Тина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Чудесно е Тин-Тин!
  • Като врата за Божия благословия
    бе ти в нашето сърце,
    помня те, събрала ръце за молитва,
    шепнейки и плачейки нежно - като дете.

    Прекрасно е!
    Поклон!
  • "помня те, събрала ръце за молитва,

    шепнейки и плачейки нежно - като дете." Това остава!Помни я!



  • Благодаря Съжалявам за баба ти
  • ..и аз имах баба ...и аз й дължа много...Мъчно е ,когато загубиш близък човек...това, което си написала е много хубавао.Браво
Random works
: ??:??