4.01.2009 г., 18:16

На Баба

712 1 4

Беше ти блещукаща звезда,

свила близки и роднини в

своите гнезда.

Ти беше лъч неповторим

и спомен незабравим.

Бeше с нас през трудни дни

и помагаше ни ти.

Без спор, без нищо,

казвам ти сега, моя

бабо миличка добра,

че вечно ще скърбя за теб

и в сърцето ми ще има лед!

Ледът ще се  стопи след време

и ще мине тръпната ми болка,

но твоят лик вечно до сърцето ще държа

и ще помня  теб - истинска жена!!!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чак "браво"...
    Уважавам чувствата ти,но ще се абстрахирам от темата.Не ми харесва когато хората не коментират адекватно стих, само защото е в памет. Ще кажа мнението си и се надявам да не го приемеш като критика.Никаква ритмика.Имаш и друга неточност:
    "...че вечно ще скърбя за теб

    и в сърцето ми ще има лед!

    Ледът ще се стопи след време

    и ще мине тръпната ми болка,..."

    За да се превърнат чувствата ти в стих, трябва малко повече от няколко римувани думи,още повече, че когато в произведението няма ритъм, те не прибавят звучност, а дразнят.Когато прочетох стиха ти, помислих, че си на 12.Виждам, че си доста по-голяма, точно по тази причина не те лаская, а казвам мнението си. На теб оставям да решиш как да го приемеш.
    Успех!


  • Добре дошла!
  • Много е хубаво.
  • Браво, чудесен стих...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...