4.01.2009 г., 18:16 ч.
На Баба
Беше ти блещукаща звезда,
свила близки и роднини в
своите гнезда.
Ти беше лъч неповторим
и спомен незабравим.
Бeше с нас през трудни дни
и помагаше ни ти.
Без спор, без нищо,
казвам ти сега, моя
бабо миличка добра,
че вечно ще скърбя за теб
и в сърцето ми ще има лед!
Ледът ще се стопи след време
и ще мине тръпната ми болка,
но твоят лик вечно до сърцето ще държа
и ще помня теб - истинска жена!!!
© Ивелина Димитрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Добре дошла!
-
Много е хубаво.
-
Браво, чудесен стих...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Уважавам чувствата ти,но ще се абстрахирам от темата.Не ми харесва когато хората не коментират адекватно стих, само защото е в памет. Ще кажа мнението си и се надявам да не го приемеш като критика.Никаква ритмика.Имаш и друга неточност:
"...че вечно ще скърбя за теб
и в сърцето ми ще има лед!
Ледът ще се стопи след време
и ще мине тръпната ми болка,..."
За да се превърнат чувствата ти в стих, трябва малко повече от няколко римувани думи,още повече, че когато в произведението няма ритъм, те не прибавят звучност, а дразнят.Когато прочетох стиха ти, помислих, че си на 12.Виждам, че си доста по-голяма, точно по тази причина не те лаская, а казвам мнението си. На теб оставям да решиш как да го приемеш.
Успех!