22.10.2007 г., 16:15 ч.

НА БАЩА МИ 

  Поезия
1800 1 8
Била съм на година, когато тръгнал си си ти.
Години не ме потърси, за мен забрави ти.
Израснах, без да познавам твоя лик, не получих
и едно писмо да почувствам, че съществуваш
и за миг.

Друг ме отгледа, друг имам за истински баща,
на друг казвам "Татко!" сега. Но през всичките
години за мен не те ли заболя? Аз бях ти дъщеря!
И колко нощи плаках, с колко надежда да те видя
очаквах... И появи се ти след осем дълги години!

Точно два пъти ме потърси и сякаш с това дълга
ти приключи. Може друг да обичам като истински баща,
но защо се сърдиш, ти не ми даде обичта! Аз без теб израснах.
Видя ли първите ми крачки, чу ли първите мои слова,
на първия учебен ден, беше ли с мен?!!! Ти не
знаеш дори кога е рождения ми ден...

... И когато вече мога да се справям сама, без
да познавам своя баща, аз разбрах, че починал е той.
И заплаках с искрени сълзи, ти не ме обича никога,
не те познавах, но за теб сега боли, защото ти
живот ми дари...

С днешния ден изминаха две години от смъртта ти и
за теб пише стих дъщеря ти. Никога не си ми казал, че
ме обичаш, никога не си ме целунал ти, но някъде в
сърцето си те нося и се моля поне от небето да ме
пазиш ти.

Татко, казвам ти сега и вече никога не ще в твоя
памет да го изрека. Татко, аз можеше да те обичам
повече от всичко на света, но ти да ме изоставиш сам
избра. Грешката ти аз преглътнах, но няма никога да ти
простя, защото ти избра алкохол, вместо дъщеря.

Дано там някъде сега си щастлив. Дано да си малко
по-обичлив. Днес аз плача за теб, защото в мен бие
сърце на човек. Така явно решила е съдбата - да не
опознае бащата дъщерята. Покланям се пред паметта
ти и сърдечно ти благодаря, защото аз от болка
днес съм силна и за това, че даде ми живот. Не ще те
някога обикна, нищо, че си на небето веч, не ще те
мразя аз сега, а за теб с мъка ще си спомням
да смъртта!!!

© Любослава Банова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина е чудесно!
  • Много е тъжно.За щастие съм нямала такава съдба,да не познавам собствения си баща.Пиши все така на един дъх и от сърце!
  • прочетох всичко твое. Ужасно красиви са... Но това е най - прекрасното от всички. Прегръщам те горещо.
  • Много балгодаря за хубавите думи.Страхотни сте!Прегръщам всички и пак благодаря!
  • Кръвта вода не става и затова е нормално да ти е много тъжно, но той си е отишъл така както е живял - незабележим. Лошото е че не ти е оставил поне един красив спомен, за да го разкажеш на неговите внуци, но пък е създал един прекрасен човек - теб. Хубавото е че ще те познават и ще те обичат. Ти няма да си отдеш без следа.
  • Тъжно, много тъжно за едно дете.
    Прегръщам те с обич , мила.
  • Прегръдка
  • Ех, мила!!!

    Прегръщам те!
Предложения
: ??:??