НА БАЩА МИ
Била съм на година, когато тръгнал си си ти.
Години не ме потърси, за мен забрави ти.
Израснах, без да познавам твоя лик, не получих
и едно писмо да почувствам, че съществуваш
и за миг.
Друг ме отгледа, друг имам за истински баща,
на друг казвам "Татко!" сега. Но през всичките
години за мен не те ли заболя? Аз бях ти дъщеря!
И колко нощи плаках, с колко надежда да те видя
очаквах... И появи се ти след осем дълги години!
Точно два пъти ме потърси и сякаш с това дълга
ти приключи. Може друг да обичам като истински баща,
но защо се сърдиш, ти не ми даде обичта! Аз без теб израснах.
Видя ли първите ми крачки, чу ли първите мои слова,
на първия учебен ден, беше ли с мен?!!! Ти не
знаеш дори кога е рождения ми ден...
... И когато вече мога да се справям сама, без
да познавам своя баща, аз разбрах, че починал е той.
И заплаках с искрени сълзи, ти не ме обича никога,
не те познавах, но за теб сега боли, защото ти
живот ми дари...
С днешния ден изминаха две години от смъртта ти и
за теб пише стих дъщеря ти. Никога не си ми казал, че
ме обичаш, никога не си ме целунал ти, но някъде в
сърцето си те нося и се моля поне от небето да ме
пазиш ти.
Татко, казвам ти сега и вече никога не ще в твоя
памет да го изрека. Татко, аз можеше да те обичам
повече от всичко на света, но ти да ме изоставиш сам
избра. Грешката ти аз преглътнах, но няма никога да ти
простя, защото ти избра алкохол, вместо дъщеря.
Дано там някъде сега си щастлив. Дано да си малко
по-обичлив. Днес аз плача за теб, защото в мен бие
сърце на човек. Така явно решила е съдбата - да не
опознае бащата дъщерята. Покланям се пред паметта
ти и сърдечно ти благодаря, защото аз от болка
днес съм силна и за това, че даде ми живот. Не ще те
някога обикна, нищо, че си на небето веч, не ще те
мразя аз сега, а за теб с мъка ще си спомням
да смъртта!!!
Години не ме потърси, за мен забрави ти.
Израснах, без да познавам твоя лик, не получих
и едно писмо да почувствам, че съществуваш
и за миг.
Друг ме отгледа, друг имам за истински баща,
на друг казвам "Татко!" сега. Но през всичките
години за мен не те ли заболя? Аз бях ти дъщеря!
И колко нощи плаках, с колко надежда да те видя
очаквах... И появи се ти след осем дълги години!
Точно два пъти ме потърси и сякаш с това дълга
ти приключи. Може друг да обичам като истински баща,
но защо се сърдиш, ти не ми даде обичта! Аз без теб израснах.
Видя ли първите ми крачки, чу ли първите мои слова,
на първия учебен ден, беше ли с мен?!!! Ти не
знаеш дори кога е рождения ми ден...
... И когато вече мога да се справям сама, без
да познавам своя баща, аз разбрах, че починал е той.
И заплаках с искрени сълзи, ти не ме обича никога,
не те познавах, но за теб сега боли, защото ти
живот ми дари...
С днешния ден изминаха две години от смъртта ти и
за теб пише стих дъщеря ти. Никога не си ми казал, че
ме обичаш, никога не си ме целунал ти, но някъде в
сърцето си те нося и се моля поне от небето да ме
пазиш ти.
Татко, казвам ти сега и вече никога не ще в твоя
памет да го изрека. Татко, аз можеше да те обичам
повече от всичко на света, но ти да ме изоставиш сам
избра. Грешката ти аз преглътнах, но няма никога да ти
простя, защото ти избра алкохол, вместо дъщеря.
Дано там някъде сега си щастлив. Дано да си малко
по-обичлив. Днес аз плача за теб, защото в мен бие
сърце на човек. Така явно решила е съдбата - да не
опознае бащата дъщерята. Покланям се пред паметта
ти и сърдечно ти благодаря, защото аз от болка
днес съм силна и за това, че даде ми живот. Не ще те
някога обикна, нищо, че си на небето веч, не ще те
мразя аз сега, а за теб с мъка ще си спомням
да смъртта!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любослава Банова Всички права запазени
