KARIS (Крис )
34 130
4.04.2007 г., 11:13 ч.

На баща ми  

  Поезия
900 0 10
 

И пак е пролет.

Една милувка - топъл вятър.

И пак е пролет.

Градината - зелен театър.

И пак е пролет.

Птиците гнездата вият.

И пак е пролет.

Усмивката си как да скрия!?

Но теб те няма...  

Усмивката - звезда в деня ми.

Но теб те няма!

Прегръдката - най-топлото в съня ми.

Сега те няма...  

И само спомен - благите ти думи.

А теб те няма...

Макар и тук да си - в духа ми!


Остана само спомен.

Топъл спомен.

И пак е пролет... Теб те няма...

© Крис Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря отново на всикчи Ви!
  • Благодаря Ви! На всички! Поклон пред тези, които са само в душите ни!
  • Поздрави! (6)
  • Благодаря ти, Христо!
  • Много хубав е стиха ти, Крис!!! Поздрави!!!
  • Благодаря Ви!
  • Болезнен стих Крис, думите се изпариха след прочита му.
  • Поздравления от мен! Много,много хубав стих,идея,звучене... браво!
  • Щом живее в спомена,значи чувството е живо!
    Прекрасен паметен стих!
  • Тъжен стих.Докосващ.Бащите все някога си тръгват и мястото им винаги остава празно.Болката утихва,но липсата се усеща,винаги.Хубаво е,че бащите остават да живеят в децата си.Дори и след като душите им са си тръгнали от този свят.Но нали душите имат чудесната способност да ни усещат ...Желая ти сила и да продължиш да се усмихваш,защото това е,което би зарадвало твоя баща най-много от всичко-твоето щастие.Поздрав!
Предложения
: ??:??