Apr 4, 2007, 11:13 AM

На баща ми

  Poetry
1.1K 0 10
 

И пак е пролет.

Една милувка - топъл вятър.

И пак е пролет.

Градината - зелен театър.

И пак е пролет.

Птиците гнездата вият.

И пак е пролет.

Усмивката си как да скрия!?

Но теб те няма...  

Усмивката - звезда в деня ми.

Но теб те няма!

Прегръдката - най-топлото в съня ми.

Сега те няма...  

И само спомен - благите ти думи.

А теб те няма...

Макар и тук да си - в духа ми!


Остана само спомен.

Топъл спомен.

И пак е пролет... Теб те няма...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Крис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...