4 abr 2007, 11:13

На баща ми

  Poesía
1.1K 0 10
 

И пак е пролет.

Една милувка - топъл вятър.

И пак е пролет.

Градината - зелен театър.

И пак е пролет.

Птиците гнездата вият.

И пак е пролет.

Усмивката си как да скрия!?

Но теб те няма...  

Усмивката - звезда в деня ми.

Но теб те няма!

Прегръдката - най-топлото в съня ми.

Сега те няма...  

И само спомен - благите ти думи.

А теб те няма...

Макар и тук да си - в духа ми!


Остана само спомен.

Топъл спомен.

И пак е пролет... Теб те няма...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Крис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...